Съвместната вяра на Евреи,
Християни и Мюсюлмани в
Съдния ден и отвъдното
Вярата в Отвъдното и Съдния ден са основни в Исляма. Всички хора ще бъдат възкресени, за да бъдат подложени на съд за това, което са извършили на земята. В Деня на равносметката всеки поединично ще отговаря за делата си, никой няма да може да носи греха на другия, нито пък ще може да му помогне. На този ден равносметката на вярващите и вършилите добро ще бъде лека, а за неверниците и тези, които са вършили злодеяния, този ден ще бъде несъмнено много суров.
В Корана Бог е разкрил подробно Съдния ден. На този ден, когато нищо няма да остане скрито и в тайна, дори и най-малкото нещо, добрините и злините на всеки хора ще бъдат съобщени и възнаградени. Коранът разкрива това така:
Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник. (Коран, 21:47)
На този ден ушите, очите и кожата на неверниците ще свидетелстват срещу тях:
Когато стигнат там, и слухът, и зрението, и кожата им ще свидетелстват против тях за онова, което са вършили. (Коран, 41:20)
Пророците и останалите свидетели ще свидетелстват, когато хората ще отговарят за земните си дела. Бог, който е безкрайно справедлив, ще подложи на съд всеки един човек:
И ще засияе земята със светлината на нейния Господ. И ще бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени. И напълно ще се въздаде на всеки за онова, което е вършил. Най-добре Той знае техните дела. (Коран, 39:69-70)
Следните стихове относно Съдния ден са от Новия завет:
И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. (Евреи, 4:13)
[Бог е] Който ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. (Римляни, 2:6-8)
Разказите в Стария завет също потвърждават съществуването на Съден ден и съобщават, че човечеството ще бъде изправено на съд пред Бога:
Защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти. (Авдий, 1:15)
Вяра във възкресението
Бог ще възкреси и след това ще отсъди между всички хора според това, което са извършили, докато са били на земята. Тази истина е съобщавана на хората от всички пророци, които са им били изпращани през различните периоди в историята. Пророците, които проповядвали Божията религия, предупреждавали хората относно деня, в който ще бъдат възкресени, и това, че трябва сериозно да се подготвят за този ден. Всички искрени вярващи действат със съзнанието, че след като умрат, ще бъдат възкресени. В Корана положението на тези, които се съмняват или отричат, че ще бъдат възкресени в Деня на равносметката, е съобщено така:
И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?” Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява (Коран, 36:78-79)
Казваха: “Няма друг освен земния ни живот и не ще бъдем възкресени.” И ако би видял, когато бъдат изправени пред техния Господ, как Той ще каже: “Не е ли истина това?” Ще кажат: “Да, кълнем се в своя Господ!” Ще каже: “Вкусете тогава мъчението, че не повярвахте!” (Коран, 6:29-30)
Бог може с голяма лекота да възкреси всички хора, защото Той е този, Който е сътворил човечеството от небитието и съживява изсъхналата земя, когато изглежда безжизнена. Различни Библейски пасажи разказват за посланието на Исус (м.н.) към хората, които не вярват във възкресението. Един от тях е следният:
Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа... които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Йоан, 5:28-29)
Денят на възкресението
И пита: “Кога е Денят на възкресението?” Тогава, когато погледът се заслепи и луната се затъмни, и слънцето, и луната се слеят, човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?” Ала не! Няма убежище. (Коран, 75:6-11)
Когато звездите бъдат угасени и когато небето бъде разцепено, и когато планините бъдат разпилени, и когато за пратениците бъде определено време. (Коран, 77:8-11)
Часът скривам го докрай непременно ще дойде... (Коран, 20:15)
Питат те за Часа: “Кога ще настъпи?” Кажи: “Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час] на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи: “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не проумяват.” (Коран, 7:187)
В този Ден небето ще е като разтопена мед и планините ще са като вълна, и не ще пита приятел за приятеля. (Коран, 70:8-10)
И когато небето се разцепи, и стане червено като разтопено масло... (Коран, 55:37)
Нов завет:
Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат... (Марк 13:24-25)
А за оня ден и час никой не знае... Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. (Марк 13:32-33)
Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице. (Лука 21:34-35)
... Тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? (2 Петър 3:10-12)
Стар завет:
... Защото близко е денят Господен в съдната долина! Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си. (Йоил 3:14-15)
… Денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщият. Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи. Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха. Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. (Исая 13:6-10)
О, какъв ден! Защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощният ще дойде той. (Йоил 1:15)
Близо е великият ден Господен, близо - и твърде бърза: вече се чува гласът на деня Господен. Горчиво ще завика тогава и най-храбрият! Ден на гняв е тоя ден, ден на скръб и на теснотия, ден на опустошение и разорение, ден на тъма и на мрак, ден на облак и на мъгла. (Софония 1:14-15)
Вяра в Рая и Ада
Пророците, които проповядвали на хората Божията религия, са ги благовестявали с благата на Рая и предупреждавали относно наказанието в Ада. Тези, които спазват Божиите заповеди и полагат усилия, за да спечелят Неговото благоволение, ще бъдат възнаградени с Рая, а тези, които са били призовани по Божия праведен път, но са отказали да го последват, ще бъдат изправени пред вечното и ужасяващо наказание в Ада.
Коранът разкрива, че вярващите ще срещнат пълното блаженство, щастие и добросърдечност в Рая. Неверниците, от друга страна, пък ще се изправят лице в лице с един вечен живот, изпълнен с ненадминати страдания и мъки в Ада:
А които вярват и вършат праведни дела, ще ги въведем в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги истинно обещание от Бог. А кой е по-верен от Бог в словата? (Коран, 4:122)
И на тълпи ще бъдат подкарани към Ада неверниците. Когато стигнат там, вратите му ще се разтворят. И неговите пазители ще им кажат: “Нима не дойдоха при вас пратеници измежду ви, за да ви четат знаменията на вашия Господ и да ви предупредят за вашата среща в този Ден?” Ще кажат: “Да!” Ала словото за мъчението ще се изпълни спрямо неверниците. (Коран, 39:71)
Хората, които спазват Божиите закони и се стремят да спечелят Неговото благоволение, ще бъдат възнаградени с най-разкошните къщи, пищни облекла, прекрасни бижута, най-вкусните храни и питиета. Нещо повече, Бог ще им осигури да живеят в мир и щастие заедно с техните приятели и любими. А тези, които са непокорни и непризнателни към Господ, който ги е дарил с живот и безброй други блага, са извършили най-големия грях и така са заслужили наказанието си в Ада. В Корана е съобщено, че страданието там е несравнимо ужасяващо, болезнено и сурово. Постоянното и ненамаляващо физическо и психическо страдание в Ада е придружено с тесни, тъмни и опушени места, отвратителни храни и питиета, викове, изгаряща топлина, метални окови, вряща вода и още множество други мъчения. Коранът също така разкрива, че неговите обитатели най-накрая ще признаят вината си; ще бъдат унижени, изоставени сами и разкайващи се; и ще искат да се върнат отново на земята или да бъдат унищожени. Те ще молят за помощ, но няма да получат такава; те ще искат страданията да им бъдат намалени, но искането им ще бъде отхвърлено.
Новият и Старият завет съобщават, че добрите хора и лошите хора не са равни пред Бог и че всеки ще получи това, което е заслужил. В Новия завет е представена разликата между добрите и злите хора със следната алегория:
Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Матей, 13:47-50)
Новият завет ни съобщава, че праведните ще намерят вечен живот (Матей, 25:46), а вършещите зло ще бъдат хвърлени във вечния огън заедно със Сатаната (Матей, 25:41) и там ще бъдат подложени на непрекъснати мъчения (Матей, 25:46). “Как ще избегнете осъждането за в пъкъла?” (Матей, 23:33) и “бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в пъкъла; да, казвам ви, от Него се бойте” (Лука, 12:5) са напомняния за това тежко наказание. Друг Библейски пасаж, който описва страданието, безнадеждността и разкаянието на тези, които са в Ада, е както следва:
Умря сиромахът [Лазар]... Умря и богаташът и бе погребан... И той извика, казвайки: ... смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. (Лука, 16:22-26)
Старият завет гласи, че тези, които вършат добро, ще бъдат възнаградени с добро, а тези, които вършат зло, ще бъдат наказани за делата си:
Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си; а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му. (Исая, 3:10-11)
... трепет обзе нечестивците: "кой от нас може да живее при поглъщащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?" (Исая, 33:14)
